Историята на найлоновите чорапи
Преди найлона имаше коприна
До трийсетте години чорапите се изработвали от коприна, памук или вълна. Коприната била най-красивата и същевременно най-големият проблем: скъпа, деликатна и изцяло зависима от внос. Една бримка означавала значителна загуба.
В лабораториите на DuPont екип, ръководен от химика Уолъс Каротърс, работел върху синтетични влакна. В средата на трийсетте години това довело до полиамид, който бил здрав, еластичен и лъскав. Нарекли го найлон.
15 май 1940 г.
Найлоновите чорапи били продадени за първи път в голям мащаб на широката публика на 15 май 1940 г. в Съединените щати — ден, останал в историята като N-Day. Търсенето било огромно и запасите свършили за няколко дни.
Привлекателността им била лесна за обяснение. Найлонът бил по-здрав от коприната, запазвал по-добре формата си и бил по-евтин. За първи път изисканите чорапи вече не били луксозна стока за малцина.
Войната прекъсва всичко
Скоро след това производството било преустановено. Найлонът се оказал изключително подходящ за парашути, въжета и брезент, затова производството било пренасочено към военни нужди.
Чорапите изчезнали от магазините и се появил оживен черен пазар. От този период датира и известният образ на жени, които рисували шевна линия върху прасеца си, за да създадат впечатление, че носят чорапи.
Найлоновите бунтове
Когато производството се възстановило след войната, търсенето било невъзможно да бъде задоволено. През 1945 и 1946 г. в различни американски градове се образували огромни опашки пред магазини, получили партида найлонови чорапи. Има сведения за хиляди хора пред един-единствен магазин. Пресата ги нарекла „найлоновите бунтове“.
Малко облекла някога са предизвиквали толкова непосредствено обществено вълнение.
От шев към безшевен дизайн
Чорапите от онези години били Fully Fashioned: плоско плетени и зашити отзад с шев. Шевът не бил стилистичен избор, а конструктивна необходимост.
През петдесетте години се появила кръглоплетачната машина. Тя изработвала безшевен чорап с едно движение, по-бързо и по-евтино. В рамките на едно десетилетие шевът до голяма степен изчезнал от улиците — точно когато технологията го направила излишен.
Чорапогащникът променя правилата
Истинският обрат настъпил през шейсетте години. Полите станали по-къси и чорапите с жартиерен колан се превърнали в непрактичен избор: горният им край просто се виждал. Чорапогащникът — чорап и бикини в едно — решил проблема.
Помогнало и едно второ изобретение. През 1958 г. DuPont разработил еластично влакно, станало известно под името Lycra. Благодарение на него чорапите и чорапогащниците можели да се разтягат заедно с крака, което направило прилягането значително по-прощаващо.
А сега?
Чорапогащникът се превърнал в ежедневен продукт, а класическият чорап — в избор. Именно това го поддържа интересен: който днес носи Fully Fashioned чорапи, го прави не защото е необходимо, а защото съзнателно избира тяхната визия.
Машините, с които се изработват тези чорапи, все още датират от първите десетилетия. Нови вече не се произвеждат.
